За да видите това съдържание, се нуждаете от flash player. Можете да изтеглите такъв от този линк.

I. Пунктуационни правила

1. Употреба на знаците за края на изречението:

  • в края на съобщителните изречения с въпросителна дума се пише точка.
  • в края на въпросително изречение се пише съответно „?” и „!”.

2. Употреба на знаците вътре в изречението:

  • запетая се поставя:
    • между еднородни части на изречение
    • между простите изречения в състава на сложно съчинено изречение
    • около обособени и вметнати части
    • около подчинено изречение в състава на сложно съставно изречение
  • тирета или скоби се поставят:
    • около обособени, вметнати части, когато искаме да подчертаем обособяването и вмятането
    • около обособени и вметнати в по-дълги изречения с по-усложнен строеж, в които се налага често да използваме запетая

3. Ако пред съюзите „и”, „или” в сложно изречение стои обособена част, вметната част или подчинено изречение, пред тях се поставя запетая.
Пример: Влезе младо момиче с чанта, преметната през рамо, и попита за началника.
>>  Запетаята пред „и” или „или” в този случай не е разделяща, а е втората от ограждащите запетаи.


II. Финални препинателни знаци
1. Точка:

а) когато цялото изречение е поставено в скоби, точка се пише след края на изречението преди скобата.

б) точка не се пише след Заглавие, след име на Автор, подзаглавие или в края на текст след подпис, след завършващ със съобщително изречение цитат, след който в скоби е поставено името на автора.

2. Въпросителна:

а) когато в съобщително изречение е вмъкнат цитат с въпросително изречение, въпросителната се поставя преди завършващите кавички.
Примери: Въпросителното изречение „Идваш ли?” е образувано с въпросителна частица.

б) когато главното изречение е съобщително, а подчиненото – въпросително, в края се пише точка.
Примери: Попитах го къде отива.


III. Препинателни знаци употребявани в изречение
1. Ограждаща запетая – отделя обръщения, вметнати думи и изрази, обособени части, подчинено определитено изречение.

а) обръщението, ако е в средата на изречението винаги се загражда от двете страни със запетая, а ако е в началото, запетаята е след него, а ако е края - пред него;
Примери:
  О, майко моя, родино, моя, защо тъй жално, тъй мило плачеш?
  Иване, подай тетрадката.
  Подай тетрадката, Иване.

б) вметнати думи и изрази се отделят със запетая. Винаги вметнати и затова отделени със запетая са глаголи и някои противопоставителни или служещи за подреждане изрази: разбира се, изглежда, тъй да се каже, мисля, да кажем, напротив, обратно, от една страна, от друга страна, първо, второ, с една дума;
Примери:
  Неговият стил е, така да се каже, народноразказвателен.
  Убеден е, че тя, неговата стопанка, нищо не е скрила.

Не се отделят със запетаи въвеждащите думи и изрази: според мен, за жалост, очевидно, по мое мнение, обаче, наПример, може би, наистина, вероятно, сякаш, като че ли, всъщност, по такъв начин, по всяка вероятност, следователно, значи.
Примери: Интересно наистина защо не се съгласиха.
Това всъщност е най-доброто решение.

Ако просто изречение в рамките на главно изречение, започва с „обаче”, „следователно”, „сякаш”, пред тези думи се пише запетая.
Примери: Разделиха се с прегръдки и целувки, сякаш нямаше да се видят утре.
Това обстоятелство дава известни надежди, обаче не бива да разчита напълно.

Вметнати частици и междуметия се отделят със запетая.
Примери: О, колко има да чакаш!
Да, и него поканих.
Хайде, какво чакаш!

в) обособените части винаги се отделят със запетая. Правилото е без изключения и се отнася дори за случаите, когато след обособена част има съюз или съюзна дума, пред който е известно, че не се пише запетая. [и, да, къде, как, защо] Обособените части могат да се трансформират в подчинени изречения, които също се отделят със запетая;
Примери: Обърнах се към човека, седнал в ъгъла, и го попитах за баща му.
Обърнах се към човека, който беше седнал в ъгъла, и го попитах за баща му.

Когато пред обособената част започваща с причастие или деепричастие има едносричен неударен съюз, се попуска да не се пише запетая между съюза и обособената част.
Примери: Седеше спокойно на масата и усмихвайки се, раздаваше съвети.

г) подчинени определителни изречения винаги се ограждат със запетая;
Примери: Много хора работят това, което не им е по сърце, и страдат.

2. Разделяща запетая:

а) повторените части се отделят със запетая;

б) еднородни части в рамките на простото изречение се отделят със запетая;
Примери: Говореха за фронта, за ранените и убитите, за глада, и за пленниците.

в) когато със съюзите „а, но, че, макар че, въпреки че, само че, защото, щом, преди да, след като, за да, обаче” се въвежда изречение, пред тях се пише запетая. При сложни съюзи като „въпреки че, макар че, само че” се пише пред целия съюз, а не пред втората му съставна част. Пред съчетанията „при условия че, при положение че”, когато са употребени като съюзи, запетая се пише пред цялото словосъчетание.
Примери: Не разбираше, въпреки че най-добросъвестно се стараеше.
Експериментът протича нормално, при условие че всички елементи са едновременно на лице.

г) при повторени съюзи запетая се пише преди втория;
Примери: Нито се обърна, нито каза нещо.
Дойдоха и майка му, и баща му.

д) при съотносителни съюзи [или – или, не само – но и, дали – или, както – така, колкото – толкова] запетая се пише пред втората част;
Примери: Не разбраха дали да чакат, или да тръгват.

е) пред съюзите „и” или „или” запетая не се пише, ако са единично употребени, а ако са повторени, запетая се пише пред повторения съюз;
Примери: Дойдоха и майка й, и баща й и я отведоха.
Когато съюза „и” е в съчетание с „то” или с „да” – и то, и да – пред тези съюзи запетая винаги се пише.
Примери: Хора, и то много хора бяха дошли.

ж) Пред съюз „да” запетая не се пише, когато въведеното с него изречение е с главното.
Примери: Кажи им да дойдат.
Ако подчиненото изречение, което започва със съюз, „да” е в началото, след него се пише запетая.
Примери: Да се върнат, не помислиха.
Когато „да” е част от сложен съюз, запетая се пише пред сложния съюз. [за да, преди да, без да]
Примери: Сбогуваха се, преди да се качат във влака.
Пред „да” се пише запетая, когато е повторен или употребен вместо „ако” или „за да”.
Примери: Щеше да можеш, да беше се упражнявал.
Изведоха невестата, защото сватбарите искат да видят.
Ако подчинено изречение започващо с „да” пояснява показателното местоимение, тогава пред „да" се пише запетая.
Примери: Няма нищо по-хубаво от това, да търсиш зелената трева на пустинята.
Когато подчинено изречение започващо със съюз „да” стои след същ. име придружено от показателно местоимение, пред съюза „да” се пише запетая.
Примери: Тази идея, да съберем всички пари на едно място, не ми харесва.

з) Пред въпросителна дума [къде, как, защо, кога, кой] запетая не се пише.
Примери: Интересувам се кой ще дойде.
Ако подчинено изречение, което започва с въпросителна дума, пояснява показателното местоимение „това”, пред въпросителната дума се пише запетая.
Примери: Не ме интересуваше, това къде отива.

и) Пред относително местоимение [който, където, когато, чийто, както], с които се въвежда подчинено определително изречение, се пише запетая.
Примери: Усмихваше се като човек, на когото е все едно дали ще го приемат.
Пред относително местоимение запетая не се пише в следните случаи:
- когато местоимението е в състава на словосъчетание, което може да се замести с една дума.
Примери: Ям каквото ми попадне – всичко.
Отивам, където ми видят очите – някъде.
- когато с относително местоимение се въвежда подчинено допълнително изречение
Примери: Ще попитам, когото срещна.
Излизам с приятен човек. Излизам, с който ми е приятно.
- когато подчинено подложно изречение започващо с относително местоимение е след главното, запетая не се пише; ако е пред главното – след него се пише запетая.
Примери: Не трябва да идват които са болни. Които са болни, не трябва да идват.
- когато пред относително местоимение се намират думите „само”, „едва”, „чак”, „даже”, „тъкмо”, „именно”, „точно”, „сигурно”, „може би”, запетая не се пише.
Примери: Ще му проговоря едва когато ми се извини.
Ще им дам точно колкото искат.

к) пред отрицателната частица „не” в съчетание с относително местоимение запетая не се пише;
Примери: Дадох не колкото искаше, а колкото имах.
Ако пред подчинено изречение започващо с „не” плюс относително местоимение свършва обособена част или подч. определително изречение, се пише запетая.
Примери: Отворих прозореца, който гледаше към улицата, не когато ми каза, а когато реших.

л) при съчетаване на два съюза пред всеки, от който при единичната му употреба се пише запетая, това къде и дали ще се пише запетая зависи от спецификата на първия съюз:
- ако първият съюз е несричен и без собствено ударение запетая се пише само пред него, т.е. пред втория не се пише.
Примери: Сигурна бях, че ако кажа, ще ме обвинят.
- ако първият съюз е многосричен и със собствено ударение запетая се пише и пред двата съюза.
Примери: Селяните се страхуваха, защото, когато заседаваше съда, винаги се случваха неприятни работи.

м) когато със съюза „като” се въвежда подчинено изречение, пред него се пише запетая,а ако със същия съюз се въвежда сравнение, пред него не се пише запетая.
Примери: Господин управителя, като подписа книжата, отряза голямо парче тиква и му предложи.
Той се спусна като невидял.

3. Точка и запетая – препинателен знак, който има разделяща сила по-слаба от тази на точката, но по-голяма от тази на запетаята.

а) използва се при изреждане за разделяне на еднородните части на изречението или на цели изречения, в които е употребена запетая;
Примери: Левски имаше ръст среден, тънък и строен; мустаци червеникави; лице ополчесто и открито.

б) при писане на план с точки и подточки, препинателния знак точка и запетая се пише за разделяне на рубрики, които се пишат с малка буква.

4. Изброително двоеточие – поставя се преди изреждането на еднородни части или на цели изречения в рамките на сложното.
Примери: Раделиха снопите по равно: един за Божан, друг за Петър, трети за Павел, а четвърти за него самия.
Ако изброяваните думи не са свързани с обобщаваща дума по-добре е пред тях да не се пише двоеточие.
Примери: В училището изучаваха руски, немски и английски език.
Ако има обобщаваща дума двоеточието е необходимо.
Примери: В училището изучаваха много чужди езици: руски, немски, английски.
Двоеточие се поставя между пряката реч и израза, с който тя се въвежда.

5. Пояснително двоеточие – употребява се за отделяне на дума, словосъчетание или изречения, които конкретизират или назовават по друг начин предмет означен с име или местоимение.
Примери: Той беше като тях: говореше глупости, смееше се без причина, лудуваше.
Вместо пояснително двоеточие в почти всички случаи може да се използва тире.

6. Отделящо тире – използва се в следните случаи:

а) отделя еднородни части на изречението от обобщаващата дума.
Примери: В района има всичко, което е необходимо за живота на хората – супермаркети, ресторанти, детски градини.

б) след, а понякога и пред обобщаваща дума, когато след нея идват цели изречения в ролята на еднородни части.
Примери: Ставаше рано сутрин, прочиташе вестника и излизаше – всичко, което по-рано правеше с радост, сега го изпълняваше с досада.

в) просто или сложно изречение, за да означи паузата, където тя нормално не съществува.
Примери: Неговите пари – с лопата да ги ринеш.

7. Ограждащо тире – то е двойно, ако е в средата на изречението. Използват се за отделяне на обособени части или вметнати думи и изрази, когато автора иска специално да ги подчертае.
Примери: Горската птичка – уплашена и засрамена – трепна с крила и отлетя.

8. Заместващо тире – поставя се на мястото на пропуснати думи или изрази.
Примери: Дните бяха мъгливи и студени, нощите – тъмни.


IV. Заграждащи препинателни знаци
1. Скоби:

а) за отделяне на вметнати думи, изрази, пасажи;
Примери: Скоро се върна от Единбург (Англия), където участва в турнир по плуване (мъже).

б) в заграждащи скоби се поставят имена на цитирани автори.

2. Кавички:

а) служат като знак за условно именуване. Заграждат собствени или нарицателни имена, употребени като приложения.
Примери: хотел „Родина”
улица „княз Борис”
грозде „Перла”

б) в кавички се заграждат - названия на отдели, специалности, когато са употребени като приложения.
Примери: отдел „Връзки в чужбина”
специалност „Математика и Информатика”

в) не се заграждат в кавички:
- названия на сортове, породи, материали, отдели, институции, когато не са употребени като приложения.
Примери: Опела изпревари Мерцедеса.
Информацията е от Планов отдел.
- названия на географски обекти.
Примери: остров Малта, курорт Златни пясъци, град Бургас
- условни наименования изразени с букви и цифри или съкращения.
Примери: самолет ТУ 154
Булгартабак
- заглавия на книги, теми на съчинения.
Примери: романа „Под Игото” – Под Игото

г) кавичките са знак:
- за отделяне на цитат
- за преносна или друга по-особена употреба на заградения с тях израз.